Втора конференция по хумусни вещества с Международно участие на тема “Хумусни вещества и околната среда” е проведена в Боровец, 17-19 септември 2003 г. Броят на участниците е 50 учени от различни институти на БАН и НЦАН, Университети, Министерства и частни фирми.
В конференцията взеха участие и 12 учени от Русия, Белгия, Холандия, Македония и Гърция.
53 разработки са публикувани в специално издание на Journal of Ecological Science “Ecology and Future”, v. 2, 3-4, 2003.
По време на конференцията се обсъди въпросът за безмилостното опожаряване на растителните остатъци. Представените резултати убедиха аудиторията, че сламата не е отпадък, а ценен продукт, който трябва да се заорава в почвата и растителните остатъци са източник на енергия и хранителни елементи. Те поддържат управлението на биоразнообразието и създават възможности за подобряване на почвеното плодородие.
Изгарянето на растителните остатъци водят до намаление на почвеното органично вещество в хумусния хоризонт, а както е добре известно за образуването на хумус са нужни стотици години. Изгарянето на растителните остатъци води до следните негативни ефекти върху околната среда: влошаване на физичните свойства на почвата и оголване на почвената повърхност, което я прави поддатлива към ерозия, предизвиква здравословни проблеми, предимноно респираторни, намалява видимостта и увеличава риска от транспортни инциденти, увеличава риска от трансгранични замърсявания и увеличава газовите емисии.
Икономическият ефект от използването на растителните остатъци е намаленото приложение на торове в земеделието и най-важното опазване на почвите като Ресурс на бъдещето (Filcheva et al., 2005). В последните 30 години учените отделиха голямо внимание на изучаването на почвеното органично вещество след горски пожари.
През 2007 г. от членове на Българското дружество по хумусни вещества е разработен проект на тема “Дефиниране на възможните мерки за устойчиво управление на земите въз основа на запасите на органичен въглерод в Българските почви”, финансиран от UNDP. Разработени са три карти за запаси на органичен въглерод в Българските почви за слоевете 0-25 cm, 0-50 cm и 0-100 cm и са препоръчани подходящи практики за устойчиво управление на земите.