Роля и екологични функции на органичното вещество в почвите

• януари 21, 2023
• admin

Количеството на органично вещество и спецификата на хумусната система определят:

•  биологичния кръговрат на хранителните елементи в почвата;
•  физични свойства и структурообразуване;
•  възможности за възстановяване на продуктивните и екологични функции на почвата;
•  източник на физиологично-активни вещества  витамини, полифеноли, хинони, които стимулират развитието на растенията (усилват развитието на корени и хлорофил, активизират дихателните процеси и синтезирането на белтъчини и нуклеинови киселини);
•  екологична роля на ПОВ (хуминовите и фулво киселините),  в свързване на тежки метали и органични замърсители  в япчвите.

 Органичния въглерод в почвата е добър индикатор за функциите на почвата.

Времето на престой на въглерода в почвеното органично вещество е силно променливо, тъй като варира в зависимост от скоростта на минерализация на въглерода. Органичният въглерод накрая се връща в атмосферата под формата на CO₂.

Поради това е важно да се определи потенциалът, осигурен от този запас, като функция на почвите, тяхното използване и свързаните практики.

За да се приложи Протокола от Киото, е необходимо също така да се знае как и с каква прецизност този запас може да бъде измерен и кои политики за стимулиране биха могли да предизвикат допълнителното акумулиране на органичен въглерод в почвите.

В резултат на разораване на целините и особено при неправилно прилагане на основни агротехнически практики (продължително едностранчиво азотно торене, обработки и др.) хумусното съдържание в горната част на коренообитаемия слой рязко спада.   

Основни източници за възстановяване на хумусните загуби в резултат на използване на почвите са:

•  кореновите и следжътвени остатъци;
• внасяне на промишлени  органични торове за основно торене;
•  компости, приготвени от различни отпадъчни органични материали. 

За намаляване загубите на органично вещество от изключително значение са практики, свързани с ограничаване деградацията на почвите, а именно:

• внасяне на растителни остатъци, оборски тор, органично торене, внасяне на органични отпадъци (компост), хумусни препарати и органични утайки в обработваеми земи;
• прецизен подбор на почвообработките (обръщателни, безобръщателни и нулеви) в сеитбооборота, оптимизиране на торенето в зависимост от почвения тип и актуалното му състояние;
• уплътняване на сеитбообръщението с включване на зимни предшественици и предкултури за зелено   торене;
• въвеждане на специфични практики за почви с високо съдържание на органично вещество;
• внедряване на удължени ротации и умерена интензификация в растениевъдството;

Въвеждане на специфични практики и препоръки за високо рискови райони, по отношение на селско-стопанските дейности, които могат да увеличават запасите на органичен въглерод, които позволяват:

• увеличаването на добивите, които като цяло отчитат потенциалния запас на органично вещество в почвата;
• увеличаване на възвръщаемостта на растителни остатъци и животински отпадъци (оборски тор и др.) в почвата;
• чрез внос на не земеделски органични вещества (разпръскване на органични отпадъци от промишлен или градски произход).
•  чрез промени в състава на органичното вещество, както чрез вида на земеползване и земеделските практики, които могат да променят физико-химичните условия и да повишат физическата защита на органичното вещество в почвите.
• Негативен ефект е, че всяка година след жътвения период у нас все още  се наблюдават опожарявания, независимо от нормативните разпоредби и санкции. Паленето на след жътвените остатъци води до намаляване на почвеното органично вещество в хумусния слой, унищожава се част от полезната почвена микрофлора и биота;
• С опожаряването се унищожава дивеч, полезна ентомофауна, включваща почвените микроорганизми, които допринасят за образуване на почвеното органично вещество и са важен фактор за плодородието на почвата, дъждовни червеи и други, имащи изключително важна роля за екологичното равновесие; засилва се парниковия ефект

В последните години значително нарасна внасянето на препарати, съдържащи хумусни вещества – хуминови и фулво киселини.
Те подобряват състоянието на растенията и качеството на почвите.

Известни са и лекарствени форми съдържащи хумусни киселини за лечение в медицината.

Наложителна е необходимостта от организиране на образователни и научни програми, кръгли маси, семинари и други събития с всички заинтересовани страни, компетентни ведомства и бизнес партньори.

 Наложително е популяризиране предимствата от използването на растителните остатъци и продуктите на органична основа, както и начините и сроковете на приложението им.  

Изучаване на световните практики и запознаване с конкретни изследвания у нас.

Може да разгледате цялата презентация тук.