Първите констатации на Българското Дружество по Хумусни Вещества (БДХВ), отнасящи се до безмилостното опожаряване на растителните остатъци, бяха направени на втората конференция на дружеството с Международно участие – 2003 г. Резултатите убедиха аудиторията, че сламата не е отпадък, а ценен продукт, който трябва да се заорава в почвата, че растителните остатъци са източник на енергия и хранителни елементи. Те поддържат управлението на биоразнообразието и създават възможности за подобряване на почвеното плодородие. Изгарянето на растителните остатъци води до намаление на почвеното органично вещество в хумусния хоризонт, а както е добре известно за образуването на хумус са нужни стотици години.
Група учени, членове на БДХВ се обединиха и подготвиха проект, с който кандидатстваха за финансиране в МОСВ и ПУДООС за изследване влиянието на внасянето на растителни остатъци в почвата върху процесите на хумусообразуване. За съжаление финансиране беше отказано след многократни обещания. В тази връзка на конференцията на ИП „Н. Пушкаров” и БПД проведена 2005 г. беше представена и отпечана в сборника колективна разработка посветена на темата за вредната практика на опожаряване на стърнищата „Растителните остатъци – отпадък или богатство”. Материалът е достъпен на сайта на БДХВ. Списание Земеделие плюс прояви интерес към тематиката и в два последователни броя отпечата текста на публикувания материал.
Представяне на материала беше направено и пред гостуващи бизнесмени от Япония у нас, интересуващи се от използване на растителните остатъци. На тези срещи в хотел Хилтон, София присъстваха представляващи различни Министерства и ведомства (МЗХ, МОСВ и др.).
Изгарянетона растителните остатъци води до следните негативни ефективърху околната среда: влошаване на физичните свойства на почвата и оголване на почвената повърхност, което я прави поддатлива към ерозия, предизвиква здравословни проблеми, предимноно респираторни, намалява видимостта и увеличава риска от транспортни инциденти, увеличава риска от трансгранични замърсявания и увеличава газовите емисии.
Икономическият ефект от използването на растителните остатъци е намаленото приложение на торове в земеделието и най-важното опазване на почвите като Ресурс на бъдещето (Filcheva et al., 2005).
По време на Третата конференция на БДХВ, 2011 г. отново бе повдигната въпросът за неразумната човешка дейност, която може да доведе до рязко намаление на хумуса в почвите и да предизвика траен и необратим спад в почвеното плодородие. В нашата страна безмилостно се унищожава органичното вещество от престъпното опожаряване на стърнищата и от предизвиканите пожари в горските масиви. По този въпрос беше направено предаване по Нова телевизия с участието на председателя на дружеството проф. д-р Екатерина Филчева.
Положително е, че този въпрос бе напомнен отново в интервюто на проф. С. Русева от 22 октоври 2019 г. в Български Фермер, където бяха представени всички публикувани от 2005 г. материали.
Публикуваната на 28 юли информация от Жечко Йорданов във Фасебук че Зам Председателя на Комисията по земеделие и храните в НС, по съвет на видни почвоведи от Русенския Технологичен Университет, предлага да се въведе изискване в България на всеки три години да се опожаряват стърнищата, за да се възстановява органичния въглерод в почвите ни, предивика вълна от коментари от членове на БДХВ, изразяващи несъгласие с препоръката!
Нека популяризираме ролята на растителните остатъци в земеделието, да напомняме, че те представляват ценен продукт, а не отпадък за унищожаване.
В сайта на дружеството ще намерите публикации на колеги от различни институти на ССА, посветили научната си дейност на изследвания върху растителните остатъци и тяхното приложение в земеделието.
Какво представляват растителните остатъци, експерименти и възможности за използване ще бъде представено в сайта от Проф. Маргарита Нанкова, Добруджански земеделски Институт, Генерал Тошево.